НА КЕНИН КЛАДЕНЕЦ
Чувал съм легенда за Кена –
в нейна чест чешма е изградена.
Водата тука никога не спира,
макар високо горе на баира,
и в силен зимен студ или когато
навън е знойно и горещо лято,
ти виждаш как чучура пак църцори
и сякаш чуваш Кена да говори:
„Утоли си жаждата в душата.
Пийни с пълни шепи от водата!“
Истинска природна ценност е чешмата „Кедин кладенец“ – истински Божи дар за пролешани. Под самата пролешка могила на най-високото място в камъка извор на чиста, студена питейна вода, задоволяваща жаждата на всяко живо същество. Извор – природен феномен, сътворен от Бога.
Легендата за чешмата „Кедин кладенец-могила“ гласи следното: В стари времена до кладенеца с изворна вода е имало малък параклис, същият е бил обслужван от баба Кеда. Името й е старо, древно, хубаво българско име. Тя е използвала за всички свои нужди само вода от този кладенец. Била е майка на 9 живи деца. Живяла е много над 100-те години. И последните години от живота си е прекарала в този параклис. Здрава, силна жена. Зимно време в най-студените дни е живяла в параклиса без отопление. В дългите зимни нощи са минавали покрай параклиса глутница вълци, които са се криели в близкия пожаревски бруслав дол, без да я закачат. Вълците са пиели вода от кладенеца. Вратата на параклиса никога не се е заключвала.
Дълголетието си и отличното здраве баба Кеда вероятно е получила от пиенето на вода от този извор. Дългите християнски Коледни, Великденски и Петрови пости ги е правила само на вода от този извор. Предполага се, че водата мие сребърна руда и става естествено лековита сребърна вода. По-нагоре на пролешка могила, откъм страната на село Пожарево, има кладенче, което се казва сребърната вода. Баба Кеда е отдадена изцяло на вярата си, предполага се, че е била помощничка в духовната вяра на поп, даскал, лечител Петър. На преклонна възраст – много над 100-те години Господ я прибира при себе си. В нейна чест населението кръщава извора Кедин кладенец. Наскоро след естествената и смърт двама турци-черкези с коне минават и унищожават (запалват) параклиса. След това на път за село Пролеша в дола в местността „Кьнини гащи” биват застигнати от гръмотевична буря и поразени. Конете им остават живи и здрави. Това прави потресающо впечатление и всява страх на другите османлии-турци и до края на турското робство в селата от този район турците се уплашили и отбягват да ги посещават.
Моля се на Господ параклисът на това място да възкръсне отново. Има добри души, които ще го сторят. Това ще бъде отмора и облекчение на душите ни. Редовното посещение от всички пролешани на Кедин кладенец – там истински, от високо ще почувстват магията на пролешката природа
От направения надпис от останките на последното корито (на снимката) е видно, че чешмата е каптирана през военната кризисна 1945 г. от доброволни дарения и труд. Главен майстор е бил Младен Илиев (Мадо). Кмет е бил баща ми Дано Станков. Това се чете от надписа на последното корито. Това са фактите. Хората от моето поколение и преди него знаеха каква красота и наслада за душата беше тази чешма. Тя утоляваше жаждата на хора и животни в летните горещини от селата Пролеша, Хераково даже и Пожарево. Многобройни овчи стада и други животни пладнуваха в местността около чешмата. По време на лов и военни маневри на този извор е утолявал жаждата си Цар Борис III. Всеки ползвал чешмата след себе си почистваше. Железен морал на по-старото поколение.
Доброволното участие при направата на чешмата „Кедин кладенец” вземат: Цене Богданов, Манчо Парасников, Владимир Илиев, Йорданчо Алексов, Петър Алексов, Георги (Геора) Алексов, Владко Йоцев, Божил Станоев, Страхил Петков, Йовчо Илиев и други.
Из “Село Пролеша, Софийско, през вековете”, Г. Станков