Пролешка могила

Едно привлекателно и все още чисто място за пролешани и гостите на село Пролеша. Намира се югозападно от село Пролеша, след извора „Кедин кладенец”. Записана е във всички военни топографски карти.

Интересна е легендата за Пролешката могила. Според преданията в Пролешката могила е скрито дълбоко закопано златното съкровище на последното българско Царство преди падането на България под турско робство. Легендата гласи: „Царското съкровище е било придвижено от дворците във Велико Търново в крепостта Урвич, до Кокаляне. След като последният български цар – Цар Иван Шишман разбира, че дните на крепостта Урвич са преброени и падането й под турски ятаган – неминуеми, нарежда на най-добрия си военачалник да организира пренасянето на съкровището на запад и скриването му далече от „Урвич”. Военачалникът подбира 300 воини и съкровището е натоварено на 3 двугърби камили (такива по това време е имало в България). Обозът със скъпоценния товар стига до Пролешка могила. Военачалникът преценява, че това е най-подходящото място за скриване (заравяне) на съкровището. Три денонощия яките воини копаят и дълбоко скриват съкровището, заличавайки всякакви следи. На връщане към крепоста „Урвич” биват пресрещнати в равното като тепсия поле в района на сегашния град Божурище от многобройна турска армия на Лала Шахин и след юначна борба на живот и смърт биват посечени до един от многократно превъзхождащите ги турци. Както винаги в такива моменти остават свидетели. Това е момчето, което заедно с баща си водело камилите. То успяло да се скрие в един от камилските яреми. По-късно било открито от турците, но било пожалено от техния Паша и той го осиновил. В далечна Турция, мала Азия, момчето създало семейство, доживяло до старини и вероятно от него идват тези приказки, легенди може би и истини до наши дни. Върху равното поле, където е пролята кръвта на юнаците, поникват червени божури.“

 Из “Село Пролеша, Софийско, през вековете”, Г. Станков