Песен за Пролеша

На запад, в поле софийско
до пътя за Сливница е близко
в полите си малка могила
село Пролеша е скрила

Село с история тъй стара
строено с надежда и вяра
горено, но пак в пепелищата
изниквало сякаш от нищото

/припев/
Избрали сме тук да живеем
да раждаме, пием и пеем
и тук ни минава живота
Пролеша е наш’ та голгота

Дори заминал в чужбина,
далече от род и родина
пак някаква сила могъща
и спомена вечно те връщат,
и сякаш ти праща депеша
върни се отново в Пролеша
/припев/