Ода за село Пролеша

Село притихнало, ведро, мирно,
потънало в покоя и зеленина,
островче сред поле обширно,
закътано в Пролешката мера.

Китно село с отрудени селяци –
хлебородната нива е тяхната сила.
На флага си турили личните знаци –
каменната чешма и Пролешката могила.

За нощувка уморен тук е спирал
непознатия Кириджийски керван.
Отмора и отдих в сън е намирал
в гостоприемния крайпътен хан.

Тук някога отдавна са спрели
нашите предци с челяд и стада.
Богомолно съдбата са приели
да живеят и го имат за твърдина.

А под къщите спретнато застроени
дремят славни древни руини.
От превратностите на времето срутени
могъщите трако-римски тухлени стени.

Свещени градби и бели манастири,
до тях лековит извор – светена вода.
За поклонение далечни гости и пастири
от Балкана пристигнали с челяд и стада.

И днес Пролеша, на младостта опора,
строи се, нараства и хубавее.
С грижовни, сърдечно приятни хора
празнува и с името си се гордее.

Хр. Христов